След като сме наясно какви уговорки могат и какви не могат да бъдат постигнати между съпрузите, следва да се запознаем с процедурата по сключване на брачен договор и възможностите за неговото изменение, прекратяване и разваляне.
Семейният кодекс поставя ясни условия за сключването на брачен договор. На първо място е изискването за форма – брачният договор следва да бъде в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и подписите, положени пред нотариуса лично от съпрузите. Тези изисквания са императивни, поради което неспазването им ще доведе до нищожност на целия договор. Така например няма да породи действие брачен договор, който е сключен в обикновена писмена форма или в писмена форма без едновременното удостоверяване на подписите и съдържанието, или ако е подписан от пълномощник.
Когато с брачен договор не се засягат права върху недвижим имот, е без значение териториалната компетентност на нотариуса. Ако обаче с него се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, удостоверяването на подписите и съдържанието следва да се извърши от нотариус, в чиито район се намира имотът. В случаите, когато с брачния договор се засягат права върху имоти, които се намират в района на действие на различни нотариуси, е достатъчно удостоверяването да се извърши от нотариус от един район по избор на страните. След като извърши надлежно удостоверяване на подписите и съдържанието, нотариусът вписва брачния договор в нотариалните книги и издава удостоверение, което съдържа информация за датата на сключване на договора, номера му в нотариалните книги и номера на нотариуса в Нотариалната камара.
С удостоверяването на подписите и съдържанието на сключения брачен договор и издаването на съответното удостоверение завършва първият етап от процедурата. Следващата стъпка, която трябва да бъде предприета, е за даване на публичност на договора чрез вписването му в съответните регистри. За тази част от процедурата е от значение дали сключването на брачен договор предхожда гражданския брак или се извършва по време на брака.
Когато сключването на брачен договор предхожда встъпването в граждански брак, съпрузите предоставят на длъжностното лице по гражданското състояние издаденото от нотариуса удостоверение и преписи от сключения брачен договор. Данните от удостоверението се вписват в акта за граждански брак. След това по служебен ред длъжностното лице по гражданското състояние вписва брачния договор в Регистъра на имуществените отношения на съпрузите, който се води от Агенция по вписванията. Ако със сключения брачен договор се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, същият следва да бъде вписан в Имотния регистър, който също се води от Агенция по вписванията. За целта съпрузите представят пред нотариуса удостоверението за сключване на граждански брак, след което нотариусът следва още същия ден да заяви вписването в Имотния регистър.
Малко по- различна е процедурата, когато съпрузите сключват брачен договор след като вече са встъпили в брак. В този случай удостоверението, издадено от нотариуса, и екземпляри от договора се представят в общината за вписване от длъжностното лице по гражданското състояние в Регистъра на имуществените отношения на съпрузите. Ако с договора се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, нотариусът, който удостоверява подписите и съдържанието, е длъжен да го представи за вписване в Имотния регистър в деня на подписване на договора.
Важно е да се знае, че Семейният кодекс допуска възможността сключеният брачен договор да поражда действие в различен момент в зависимост от волята на съпрузите. Първата предоставена от закона възможност е брачният договор да породи действие от деня на встъпване в брак, когато е сключен преди това. Това е така, защото с този вид съглашение се уреждат отношенията, възникващи по повод брачния съюз, но не и предбрачни отношения. Втората опция е брачният договор да породи действие от деня на сключването му, когато съпрузите вече са встъпили в брак. Съществува и трета възможност – пораждането на действие да бъде поставено в зависимост от настъпването на конкретна дата или на едно бъдещо несигурно събитие (напр. раждане на дете, придобиване на имот и др.) И в трите случая обаче с брачния договор не могат да се засягат правата, придобити от трети лица преди сключването му.
Като всеки един договор и брачният такъв може да бъде изменян. Всички изменения се правят във формата, предвидена за брачния договор – писмена с нотариално удостоверяване на съдържанието и подписите на страните, положени лично пред нотариуса. Наред с това трябва да бъде спазена и процедурата по даване на публичност на измененията. След подписване на споразумението за изменение нотариусът следва да подреди същото в нотариалните книги и да издаде удостоверение, въз основа на което длъжностното лице по гражданското състояние да впише изменението в Регистъра на имуществените отношения на съпрузите. Ако със споразумението се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, нотариусът е длъжен да го представи за вписване в Имотния регистър в деня на подписването му.
Тъй като брачният договор е предназначен да урежда имуществените отношения между съпрузите по време на брака, в случай на прекратяването на последния (поради развод, смърт на единия съпруг, унищожаване на брака и др.) постигнатите уговорки стават безпредметни. Поради това при прекратяване на брака се прекратява и действието на сключения брачен договор. Прекратяването на брака обаче не засяга клаузите, уреждащи отношенията след развода, както и клаузите, за които изрично е предвидено, че ще продължат да действат и след прекратяването на брака.
Сключеният брачен договор може да бъде прекратен и по време на брака. Едната хипотеза, предвидена в закона, е по взаимно съгласие на страните. В този случай съпрузите имат възможност да сключат нов брачен договор или да изберат един от другите два законови режима на имуществени отношения- на общност или на разделност. В случай че не сторят това, се прилага законовият режим на общност. Другата хипотеза, при която се допуска прекратяване на брачния договор, е по иск на единия съпруг при съществена промяна на обстоятелствата и то ако договорът сериозно застрашава интересите на съпруга, на ненавършилите пълнолетие деца или на семейството.
Сключеният брачен договор може да бъде развален по съдебен ред, ако единият съпруг не изпълнява задълженията си по договора. Подобна възможност се допуска ако съпругът не изпълнява задълженията си виновно и по причина, за която отговаря. В този случай изправният съпруг следва да го покани да изпълни надлежно задълженията си, като предостави допълнителен срок за това и укаже, че след изтичане на срока ще счита договора за развален. Ако задълженията и тогава не бъдат изпълнени, може да се пристъпи към разваляне на брачния договор по съдебен ред. Семейният кодекс изрично посочва, че съдебното разваляне не се допуска, ако това противоречи на принципите на семейното право и на добрите нрави.