Процесът по изваждане на собственик преминава през два етапа – първият се развива пред етажната собственост, а вторият – пред съда.
1. Осъществяване на процедурата пред етажната собственост
Изваждането на собственик от сградата на практика представлява лишаване на едно лице от правото да ползва собствения си имот, т.е. това е ограничаване на правото на собственост, което се допуска само в краен случай и като последна мярка. Затова, законът поставя изискване, преди да се стигне до там, на правонарушителя да се даде последна възможност да поправи поведението си. В тази връзка чл. 45, ал. 2 от ЗС предвижда, че собственикът се изважда само след като е бил предупреден писмено от управителя, че ще бъде изваден от имота заради извършени нарушения, и след това предупреждение нарушенията не са преустановени. Това означава, че предупреждението поставя началото на процедурата по изваждане на собственика и е неин задължителен елемент, без който всички последващи действия биха били незаконосъобразни.
Съдебната практика поставя редица конкретни изисквания към предупреждението, за да се приеме, че е надлежно и годно да породи желаните правни последици. На първо място същото трябва задължително да е писмено и да изхожда от управителя, доколкото той е натоварен да следи за спазването на вътрешния ред в сградата. На следващо място нарушението, което ще се санкционира, трябва да е описано подробно и детайлно, а не изобщо и по принцип. Не е достатъчно да се посочи, че собственикът напр. принципно не спазва правилника за вътрешния ред, закона или морала, или че не е изпълнил задължение по конкретн член на закона. Правонарушението трябва да бъде индивидуализирано, което означава да са посочени конкретни действия на собственика, времето и място на извършване и други индивидуализиращи белези. Липсата на конкретизация ще бъде препятствие да се извърши преценка както за наличието на системност на нарушението, така и за наличието на нарушение изобщо, което ще доведе до незаконосъобразност на цялата процедура по- нататък. Най- накрая на собственика следва да бъде указано изрично, че ако не преустанови нарушението, ще бъде изваден от сградата за срок до три години.
С получаването на предупреждението завършва първият етап от процедурата пред етажната собственост. По- нататъшното ѝ развитие зависи изцяло от поведението на собственика. Ако същият преустанови нарушението, процесът по изваждане не може да продължи, а ако това стане, то тогава ще е налице нарушение на закона.
В случай че предупреждението не бъде взето предвид и противоправното поведение продължи, се преминава към втория етап от процедурата, а именно провеждане на общо събрание, на което да се вземе решение за изваждане на собственика от сградата.
За общото събрание, което следва да вземе решение за изваждане на собственика, се прилагат общите правила за свикване, провеждане и вземане на решения. Спецификите в случая са в две насоки. На първо място общото събрание не може да вземе решение за изваждане на собственика поради нарушения, които не са посочени в предупреждението. Ако това бъде допуснато, актът ще бъде незаконосъобразен, защото собственикът ще бъде санкциониран, без да е имал възможност да коригира поведението си, т.е. няма да е изпълнен първият етап от процедурата. Втората специфика на събранието е това, че за вземане на решението е необходимо квалифицирано мнозинство. Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗУЕС решението за изваждане на обитател се взима с мнозинство от 75 на сто от идеалните части от общите части. Когато пък се изважда собственик или ползвател мнозинството следва да бъде 75 на сто от идеалните части от общите части, оставащи след приспадане на идеалните части на собственика или ползвателя, който същевременно с това не участва в гласуването. При сравнение на двете мнозинства се вижда, че за изваждането на обитател са необходими повече гласове, отколкото за изваждане на собственик или ползвател. Това решение на законодателя разкрива известна несправедливост, доколкото за едно и също нарушение едно лице може да бъде по- лесно санкционирано от друго.
Решението за изваждане от сградата може да бъде обжалвано пред съда в 30- дневен срок от уведомяването за изготвения протокол от събранието. Жалбата може да се основава както на процедурни нарушения при свикването и провеждането на събранието, така и на това, че нарушението не е извършено, че не е изпратено предупреждение, че описаните в предупреждението нарушения са различни от посочените в решението на общото събрание и др. В случай че съдът отмени решението на общото събрание, процедурата по изваждане на собственика се прекратява и следва да започне от начало. Ако обаче бъде потвърдено, с това приключва процедурата пред етажната собственост и започва процедурата пред съда.
2. Осъществяване на процедурата пред съда
Решението на общото събрание не е достатъчно, за да бъде изваден собственика от сградата. Тъй като тази санкция ограничава правото му на собственост, налагането ѝ следва да бъде разрешено от съда. За целта същият трябва да бъде сезиран с искане конкретното лице да бъде извадено от сградата. В съдебната практика възниква проблемът по кой процесуален ред това може да бъде осъществено.
Съгласно чл. 46, ал.2 от ЗС въз основа на влязлото в сила решение на общото събрание управителният орган на етажната собственост може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК чрез подаване на нарочно заявление. Някои съдилища в страната уважават подобни заявления и издават заповед за изпълнение, с която осъждат собственика да освободи имота си за определен срок. Ако собственика подаде възражение се предявява иск за установяване наличието на основание за освобождаване на имота. Други съдилища обаче, в това число и Софийски градски съд, застъпват становището, че процедурата по чл. 410 ГПК е неприложима при изваждане на собственик от сградата, тъй като същата е предвидена за изпълнение на парични задължения, като посочват, че надлежният процесуален ред е чрез предявяването на осъдителен иск. На това основание заявленията по чл. 410 ГПК биват отхвърляни с определения, които не подлежат на обжалване.
Освен по реда на заповедното производство, съдът може да бъде сезиран и с осъдителен иск за изваждане на собственика от сградата. В това производство и двете страни следва да докажат твърденията и възраженията си. В случай че искът бъде намерен за основателен, съдът постановява решение, с което осъжда собственика да освободи имота за определен срок.
След влизане в сила на съдебното решение собственикът е длъжен да освободи имота. В случай че не стори това доброволно управителният орган може да се обърне към съдебен изпълнител, който принудително да изведе собственика от притежавания от него обект.