Като всички останали парични задължения и тези към етажната собственост следва да бъдат изпълнени в определени срокове, неспазването на които може да доведе до редица неблагоприятни последици за неизправния длъжник. Какви са сроковете за доброволно изпълнение на задълженията за плащане на парични вноски, какви са последиците при неизпълнение и каква е законоустановената процедура за събиране на дължимите суми по принудителен ред, ще бъде разгледано по- долу.
I. Доброволно изпълнение на паричните задължения към Етажната собственост
Според разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗУЕС решенията на общото събрание се изпълняват в определените в тях срокове, а ако такива не са посочени- в 14- дневен срок. Това правило служи при определяне на момента, до който задължението може да бъде изпълнено доброволно, а след него и по принудителен ред. На практика в решението на общото събрание, с което се определя размерът на паричното задължение (на конкретна вноска, която се плаща от всяко лице или на общата сума, която трябва да се събере от всички в етажната собственост) се посочва и срок за изпълнение. Няма никакво законово изискване или ограничение при определянето на този срок- може да е на конкретно число от месеца, след определен брой дни, седмици, месеци и пр., може да се реши необходимата сума да се събере на няколко месечни вноски и т.н., т.е. законът предоставя пълна свобода на собствениците да определят сроковете за плащане според конкретните нужди и възможности. Ако такъв срок не е посочен в решението на общото събрание, паричното задължение следва да бъде изпълнено в 14- дневен срок от събранието.
Малко по- различно е положението при вноските, които се плащат всеки месец (напр. за управление и поддържани, за фонд „Ремонт и обновяване”, извънредни вноски, които се събират в рамките на няколко месеца и пр.), тъй като задължението за плащане възниква периодично всеки месец и на практика постоянно се отдалечава във времето от датата на решението на общото събрание, поради което 14-дневният срок обективно не може да бъде приложен. Предвид това трябва да се намери друг начин за определяне на сроковете за доброволно изпълнение, ако общото събрание не е посочило такива. Според мен доколкото в повечето случаи месечните вноски са за покриване на текущи задължения на Етажната собственост (напр. за плащане на сметки за ток, вода, абонаментно обслужване на асансьора и др.), същите следва да бъдат платени в рамките на месеца, за който се отнасят, напр. вноските за месец януари следва да бъдат платени в рамките на м. януари. Едва при неизпълнение в рамките на текущия месец задълженото лице ще изпадне в забава на 1-во число на следващия месец (в дадения пример забавата ще настъпи на първи февруари).
II. Принудително изпълнение на паричните задължения към Етажната собственост.
След като длъжникът е изпаднал в забава, т.е. изтекъл е срокът за доброволно плащане, управителят може да предприеме действия по събирането по съдебен ред на вземанията на Етажната собственост. Според ЗУЕС това правомощие принадлежи единствено на управителя, респ. на председателя на управителния съвет, тъй като това е представителният орган на Етажната собственост по въпросите, свързани с управлението на общите части на сградата. Това разбиране е обективирано в разпоредбите на чл. 41 във вр. с чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС, според които управителят, респ. председателят на управителния съвет представлява всички етажни собственици пред съда по дела, предявени срещу тях или срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание. По правило управителят има право да прецени дали и кога да сезира съда за осъждане на неизправния длъжник, поради което нарочно решение на общото събрание не е необходимо. Тъй като обикновено задълженията са малки, а разходите по принудителното им събиране могат значително да надхвърлят тяхната стойност, управителите сезират съда след като се натрупат няколко неплатени месечни вноски. Сравнително високите съдебни разноски са и причината много често общото събрание да взема решение, с което да предостави възможност на управителя да предприеме принудителни действия при няколко просрочени вноски или неплащане на конкретна сума, и да го задължава да сезира съда при повече просрочени вноски, респ. натрупване на по- голяма неплатена сума.
След като се констатира, че е налице забава от страна на собственик, ползвател или обитател за заплащане на суми към Етажната собственост, управителят може да сезира съда или със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, или с иск за осъждане на длъжника да заплати дължимите суми.
Производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на заявление по чл. 410 ГПК, наричано на кратко „заповедно производство”, се развива пред районния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника. За целта се подава заявление, в което се посочват дължимите суми и основанието на вземането. Към заявлението задължително се прилага документ за заплатена държавна такса и препис от протокола от заседание на общото събрание, на което е взето решение за заплащане на претендираните суми. В тридневен срок от подаване на заявлението и ако прецени, че са налице предпоставките за това (вземането е за парични суми/ заместими вещи или за предаване на движими вещи, искането не противоречи на добрите нрави, длъжникът има постоянен адрес или седалище на територията на страната), съдът издава заповед за изпълнение, с която осъжда длъжника да заплати претендираните суми. Заповедта за изпълнение се връчва на длъжника, който разполага с 14- дневен срок да подаде възражение. При неподаване на възражение заповедта за изпълнение влиза в сила и съдът издава изпълнителен лист за присъдените суми. Ако длъжникът възрази, кредиторът има възможност в едномесечен срок да предяви иск за установяване, че има вземане и същото следва да бъде платено именно от длъжника- ответник. В тази хипотеза се образува съдебно производство, в което двете страни следва да докажат претенциите си, респ. възраженията си.
Освен със заявление, вземането на Етажната собственост може да бъде предявено по съдебен ред чрез иск за осъждане на длъжника да заплати дължимите суми. При този вариант съдът призовава длъжника в качеството му на ответник, дава му срок да подаде писмен отговор на исковата молба, след което се насрочва съдебно заседание за събиране на доказателства във връзка с твърденията и възраженията на страните. След като всички доказателства бъдат събрани, съдът се произнася с решение, с което разрешава повдигнатия пред него спор.
Видно от горното, опциите за защита на Етажната собственост срещу нередовни платци са две, като всяка от тях има свои плюсове и минуси, които следва да бъдат съобразени при преценката по кой ред да се процедира. Използването на заповедното производство е обосновано в случаите, когато няма фактически и правен спор относно размера и дължимостта на сумите, т.е. когато длъжникът не оспорва, че дължи, но просто отказва да плати. Тогава се предполага, че няма да възрази и срещу издадената заповед за изпълнение, и кредиторът ще може в рамките на около месец да се снабди с изпълнителен лист за вземането си. Допълнителен плюс е и таксата, която се дължи в заповедното производство- тя е наполовина от таксата, която се дължи при предявяване на осъдителен иск. Това производство обаче не е подходящо, когато има очевиден спор относно вземането- тогава е вероятно длъжникът да възрази срещу заповедта за изпълнение, което ще доведе до нуждата да се предяви иск за установяване на вземането и провеждане на стандартно съдебно производство, за което ще се плати допълнително държавна такса. Поради това снабдяването с изпълнителен лист ще отнеме няколко месеца повече, отколкото ако се предяви директно осъдителен иск. С оглед на това е препоръчително при спор относно вземането или съмнение, че същото ще бъде оспорено, да се предяви директно осъдителен иск, като в този случай ще се стигне по- бързо до снабдяване с изпълнителен титул срещу длъжника при заплащане на същите разноски, които ще се дължат в заповедното производство и производството по установителния иск след подадено възражение.
В обобщение на изложеното по- горе може да се каже, че за собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти в сграда възникват множество парични задължения по повод управлението на общите части. При липса на доброволно изпълнение Етажната собственост в качеството на кредитор може да потърси защита на правата си по съдебен ред с цел осъждането на длъжника да заплати дължимите суми. Преди да се пристъпи към сезирането на съда обаче, трябва да се прецени какъв е видът на вземането, дали е възникнало редовно, дали е станало изискуемо, от кой следва да бъде платено и с кой способ да бъде заявено пред съда. Подаването на заявление, респ. предявяването на осъдителен иск обаче е само част от цялата процедура. Впоследствие може да възникне нужда от предприемане на допълнителни процесуални действия- напр. изразяване на становища, уточняване на претенции, представяне на доказателства, релевиране на възражения и др, които са обвързани с преклузивни срокове, неспазването на които прегражда възможността същите да бъдат извършени на по- късен етап. Подобен пропуск може да има пагубни последици за всяка от страните в процеса. Поради това е препоръчително, преди да бъдат предприети действия по сезиране на съда, да се извърши консултация с компетентен юрист, който да прецени дали са налице всички предпоставки за успешното провеждане на съдебното производство и с оглед спецификите на конкретния случай да разясни подробно какви допълнителни процесуални действия следва да бъдат предприети.
Автор: адвокат Симеон Станчев
Свързани публикации: