Със Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., бяха предвидени редица изменения в трудовото законодателство. Част от промените имат общ характер и не зависят от естеството на работата. Други мерки пък касаят определени категории работници и служители – учители, директори на училища, лица, оказващи или подпомагащи оказването на медицинска помощ, служители на районните здравноосигурителни каси и др. Предмет на настоящото изложение са единствено общите мерките, касаещи страните по трудов договор, без значение от естеството на извршваната работа.
Една от мерките, будещи най- голямо вълнение сред работодателите, е свързана с поемането на част от трудовото възнаграждение на служителите и работниците от държавата. Съгласно § 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение по сметка на работодателите- осигурители ще се превежда 60 на сто от размера на осигурителния доход на работниците или служителите за месец януари 2020г. Тази мярка е приложима за срока на действие на закона, но за не повече от три месеца. От тази мярка могат да се възползват осигурители, които трябва да отговарят на критерии, определени с акт на Министерски съвет. Към настоящия момент такъв акт все още не е постановен, поради което критериите за това кой може да ползва конпенсациите, предоставени от държавата не са известни. След изясняване кои осигурители ще могат да получат предвидената помощ, същите ще следва да предоставят писмена информация на Агенция по заетостта. Едва след това работодателите ще могат да получат съответната сума по своята банкова сметка със задължението да преведат на работника или служителя пълния размер на брутното трудово възнаграждение. При неизпълнение на това задължение получената помощ ще трябва да бъде възстановена.
Друга мярка, предвидена в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение предоставя право на работодателят да възлага на работника или служителя извършването на надомна работа и/или работа от разстояние. За подобно изменение на мястото на работа не се изисква съгласието на работника или служителя. Условията за прилагането на тази мярка са да е налице обявено извънредно положение, естеството на работата да допуска дистанционното ѝ осъществяване и промяната да има временен характер, т.е. да не надвишава срока на извънредното положение. Останалите условия по сключения трудов договор остават непроменени.
Промяната на работното място се извършва чрез нарочна заповед на работодателя. В същата се определят всички специфични условия, свързани с особените изисквания за извършване на надомната работа или работа от разстояние. Със заповедта за възлагане на надомна работа задължително следва да се уредят (ако е приложимо) местонахождението на работното място, редът за възлагане и отчитане на работата, начинът за снабдяване с материали и предаване на готова продукция, както и консумативните разходи за работното място и заплащането им. Задължителни за заповедта за възлагане извършването на работа от разстояние са въпросите, свързани с работно, техническо и друг вид оборудване на работното място, задължения и разходи по поддръжката му, други условия за доставка, подмяна и поддържане на оборудването.
С измененията на трудовото законодателство на работодателя се дава възможност в случаите на извънредно положение да установи непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време. В този случай продължителността на намаленото работно време не може да бъде по- малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време. И в този случай работодателят следва да издаде заповед, в която да посочи дали промяната на работното време засяга цялото предприятие или отделно звено, какво ще бъде работното време и други съществени условия.
Освен възможността да промени едностранно работното място или продължителността на работното време, работодателя може едностранно да преустанови работата на предприятието, на част от него или на отделни работници. Това право се осъществява чрез заповед на работодателя. В същата следва да се посочи каква част от работата на предприятието се прекратява, периода на прекратяване, както и други съществени условия, които се засягат.
В случаите на извънредно положение до преустановяване работата на предприятие или част от него може да се стигне и по изрично разпореждане на държавен орган. Пример за такова е Заповед № РД-01-124/ 13.03.2020г. на министъра на здравеопазването, с която бе постановено преустановяване на посещенията в различни видове търговски обекти. В тези случаи работодателят е длъжен да спази разпореждането и да не допуска работниците или служителите до работните им места за срока, определен от държавния орган.
Тук е мястото да се отбележи, че при преустановяване на работата на предприятието работниците и служителите имат право да получат брутното си трудово възнаграждение. В този случай е без правно значение дали преустановяването на работата е следствие от заповед на работодателя или от заповед на държавен орган.
Законът предвижда, че за периода на извънредното положение работодателят може без съгласието на работника или служителя да едностранно да предостави на работника и служителя ползването на една втора от платения годишен отпуск. Тази разпоредба е приложима единствено в случаите, когато предприятието не е преустановило работа.
При преустановяване работата на цялото или на част от предприятието работодателят може да предостави на засегнатите работници или служители ползването на целия полагаем платен годишен отпуск. За упражняването на това право не се изисква съгласието на работника или служителя. Ползването на платен отпуск може да бъде наложено дори и на работниците или служителите, които не са придобили 8 месеца трудов стаж. В този случай времето на отпуск се зачита за трудов стаж.
Независимо дали предприятието е преустановило работа или не, работодателят не може да наложи ползването на неплатен отпуск без съгласието на работника или служителя.
Освен по инициатива на работодателя, ползването на отпуск може да бъде поискано и от работника или служителя. В случаите на извънредно положение работодателят не може да откаже ползването на платен или неплатен отпуск от:
– Бременна работничка или служителка, както и на работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро;
– Майка или осиновителка на дете до 12- годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
– Работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12- годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
– Работник или служител, който не е навършил 18- годишна възраст;
– Работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;
– Трудоустроен работник или служител или боледуваш от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването;
Още по темата:
Наем на търговски обект в условията на пандемия
Плащане на сметките за електроенергия в извънредно положение